Алтернативната медицина е сборно понятие, което обхваща значителен брой диагностични, профилактични и терапевтични теории и практики, обединени от няколко критерия. Един от тях (може би най-важният) е, че те не са общопризнати от световната и/или определена национална медицинска общност и съответно не са включени официално в учебните програми на медицинските учебни заведения.
Всъщност нещата не стоят еднозначно - дадени клонове на алтернативната медицина (хомеопатията например) са интегрирани в конвенционалната (университетска, официална – бел. ред) медицина на редица страни като Франция, Германия, Великобритания и др. и се преподават в медицинските колежи и институти. В други страни, в това число и България, интегрирането е предстоящо. Източната медицина, която е енергийно ориентирана и ползва теорията за енергийните меридиани и точки на човешкото тяло, всъщност е официалната медицина на Китай, Япония и други източни страни, докато в останалите страни по света тя се възприема като алтернативна.

Терминът "алтернативно" означава нещо друго,различно от съществуващото, противоположно, дори и взаимно изключващо се. В този смисъл алтернативната медицина се "явява" противоположна на официалната, което носи в себе си елемент на конфронтация, затова не рядко сме свидетели на нападки и взаимно отричане между крайните представители на двете течения. Съществува и друг термин - "комплементарна медицина", чийто превод означава допълваща, т.е. медицина, която се явява допълнение на официалната, без елементи на противопоставяне.В някои публикации може да се срещне и терминът "интегративна медицина", който до голяма степен помирява двете крайни тенденции, тъй като представителите на това течение често използват методи и средства, присъщи както на конвенционалната,така и на алтернативната медицина.

От друга страна, официалната медицина се нарича още научна, академична или университетска, което показва, че диагностичните, профилактичните и терапевтичните методи и средства, които тя използва, са доказани по научен път. Определено неразбиране се наблюдава и по отношение на това - кое от двете течения да се определя като традиционно и кое като нетрадиционно. Според някои автори като традиционна се определя сега действащата официална медицина, а алтернативните методи се означават като нетрадиционни. В исторически план обаче алтернативната медицина се обляга до голяма степен на хилядолетните традиции на народната медицина и е логично именно тя да бъде наричана традиционна. Официалната медицина е нова - тя съществува в този си вид едва от около сто години и все още няма натрупани определени традиции.

Алтернативната медицина включва в себе си около 400 - 420 различни метода за диагностика, профилактика и лечение. Някои от тях са тясно профилирани или представляват отделни лечебни техники (напр. остеопатията, хиропрактиката, ролфингът, техниката на Александър и др.), докато други са цялостни лечебно-профилактични системи често с хилядолетна давност (системата на древната индийска медицина Аюрведа, йогизъм, шиацу, рейки тай чи и др.). "Някои по-нови учения също притежават цялостност и собствена философско-методологична база (хомеопатия, антропософия на Р. Щайнер, ирисова диагностика).

Освен по посочените формални критерии алтернативната медицина се отличава от конвенционалната по един основен показател, известен като холистичен (цялостен) подход при лечението на пациента. Холистичните лекари и лечители винаги разглеждат пациента като едно цяло, състоящо се от физическо тяло, емоции, разум (ум) и дух (душа). Този принцип се прилага както при изследването, така и при лечението на болния, докато конвенционалният лекар борави със симптоми, синдроми и нозологични (болестни-бел.ред) единици извън контекста на цялостното човешко същество. Холистичният подход до известна степен почива на една мисъл на бащата на медицината Хипократ, който е написал преди векове, че "по-важно за лекаря е да познава, да знае що за човек е пациентът му, отколкото що за болест го мъчи".

Алтернативната медицина се основава на още няколко постулата, пряко свързани с принципа на холизма.
По-важните са:
- условията на средата и социалните фактори са толкова важни, колкото физическият строеж и психологичните качества на човека;
- лечението на фундаменталната причина на проблема е по-важно от третирането на видимите симптоми, тъй като последните могат просто да прикриват действителния проблем;
- всеки човек е уникален като индивид и не може да бъде лекуван по същия начин като някой друг;
- лечението е по-бързо и по-ефективно, ако всеки пациент поеме главната отговорност за собственото си здраве и се ангажира активно в процеса оздравяване. Добрият терапевт обаче трябва да различава случаите, когато даден болен не е в състояние да поеме този контрол;
- доброто здраве е състояние на физически, емоционален умствен и духовен баланс (принципът на ин и янг в китайската медицина).

Нарушаването на този баланс води до състояние на влошено здраве, т.е. до "болест”. Много енергийно ориентирани терапии като цяло се базират на тази идея. В този случай терапевтичните усилия са насочени към премахване на дисбаланса на циркулиращата в тялото естествена енергия, вследствие на което се възстановява здравето;
- във вселената и всяко живо същество присъства естествена оздравителна сила. В трудовете на лекарите от времето на Ханеман (основател на хомеопатията) е била наричана “vis medicatrix nature” т.е. “естествена лечебна сила”, по-късно съкратена на vis vitalis" (жизнена сила). Тази концепция е фундаментална за алтернативната медицина, която разчита да постигне лечебен ефект именно чрез активиране на вътрешните ресурси на организма (на "жизнена сила").

Това е и една от принципните разлики между алтернативната и конвенционалната медицина - последната игнорира до голяма степен възможностите на организма, разчитайки на “външни” лечебни фактори (силнодействащи фармакологични средства, инвазивни оперативни методи и високотехнологична медицинска апаратура).
Сегашното състояние официалната медицина се определя от редица върхови постижения преди всичко в областта на фармакологията и фармацевтиката, на спешната медицина, на инвазивната и неинвазивната хирургия като трансплантацията на органи, кардио- и неврохирургията и пр. От друга страна обаче, човечеството продължава да страда от много дегенеративни заболявания, като броят на заболелите прогресивно се увеличава. Могат да бъдат отбелязани заболявания като рак, ревматоиден артрит, болест на Паркинсон, мултиплена склероза, болест на Алцхаймер, синдром на придобитата имунна недостатъчност и др., за които конвенционалните начини на лечение се оказват неефективни, а единственият резултат от тях е безсмисленото продължаване на агонията. Това състояние на нещата е една от причините много болни и потенциално уязвими хора да търсят и други идеи, като най-достъпна, разбираема и привлекателна за тях се оказва алтернативната медицина. Здравите хора също приемат алтернативната медицина поне в някои нейни форми поради всеобщото мнение, че съблюдаването на основните й принципи е начин да се предотврати болестният процес, преди да е започнал - нещо, което рядко е в полезрението на официалната медицина.
Друга причина, поради която все повече хора се насочват към алтернативната медицина, е коренната разлика в поведението на холистичния лечител и представителя на официалната медицина. Докато последният гледа с високомерие на своите пациенти, третирайки ги по-скоро като вещи, холистичният лекар се старае да намери общ език с болния, навлизайки дълбоко в неговото "аз", превръщайки го в партньор и съмишленик в процеса на лечението.

Естествено възниква въпросът, след като подходите и принципите на алтернативната медицина са, добре известни и не противоречат на основните цели и задачи на медицината въобще, защо не се използват от лекарите алопати? Защо повечето лекари отказват да сторят това? Трябва да споменем, че в рамките на конфронтацията между двете течения има и крайни защитници на холистичната медицина, които съзират в нежеланието на официалната медицина да признае алтернативните методи и средства наличието на някаква световна конспирация, в дъното на която стоят международните фармацевтични гиганти. Последните спонсорират и същевременно манипулират официалната медицина, превръщайки лекарите в обикновени "дистрибутори"на своите скъпи лекарствени продукти, фактът, че методите и средствата на алтернативната медицина са изцяло от природен произход, общодостъпни са и са сравнително евтини, говори донякъде в полза на тези твърдения.

Но истината има и друга страна - официалната медицина не желае да легитимира алтернативния подход поради опасенията, че по този начин много пациенти ще бъдат окуражени да изоставят терапиите с проверени и научно доказани резултати, което ще повлияе отрицателно върху тяхното здраве. В това отношение трябва да се отбележи и фактът, че голяма част от методите на алтернативната медицина не са подложени на строга научна и статистическа проверка и по тази причина не отговарят на високите медицински стандарти.Независимо от всичко, в последните години се забелязва определена тенденция за либерализиране на отношението на академичната медицинска общност към алтернативната медицина. Все повече лекари и пациенти осъзнават, че “другата” медицина не може повече да бъде пренебрегвана, както и че всеки рационален подход трябва да бъде подлаган на обективна научна преценка в името на здравето на човека. Израз на тази тенденция у нас е включването на специална глава (Глава шеста) в ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО в сила от 01.01.2005 г., озаглавена :НЕКОНВЕНЦИОНАЛНИ МЕТОДИ ЗА БЛАГОПРИЯТНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ИНДИВИДУАЛНОТО ЗДРАВЕ   По този начин за първи път в България се легитимира този вид медицина и се дава законодателна основа за нейното съществуване и развитие. Преди всичко се цели да се сложи ред в царящия и сега у нас хаос в областта на алтернативната медицина, като се елиминират безбройните псевдолечители и откровени шарлатани, процъфтяващи в условията на беззаконие и липса на всякакъв контрол.

В заключение бих искал да напомня на всички настоящи и бъдещи алтернативни лекари и лечители, че медицината е най-хуманната област на науката и практиката. Затова неотклонно трябва да се спазват определени норми и правила, създадени още в древността. Един от тези принципи, залегнал в Хипократовата клетва, е "РRIMUM NON NOCERE”- “Първо да не се вреди”.