Тревожността

Тревожността е психично състояние у човека, при което се активират защитни реакции, без за това да има пряк подбудител. Характерни за тревожността са емоционалната напрегнатост, лесната възбудимост, очакването за нещо неопределено. Преживяването често е съпроводено от характерни физически усещания: „буца в гърлото“, „топка в стомаха“ и подобни. Тревожността, за разлика от състоянията на страх, няма обектна обвързаност. Тя се появява и интензифицира независимо от промените, настъпващи в околната среда
Тревожността е универсално човешко преживяване, изразяващо се в: страх, опасения, затруднение, несигурност, безпокойство. Не са редки и проявите на разстройство на съня. Много често към тези психични преживявания се добавят и телесни оплаквания, без наличието на соматични заболявания.

Агресивността – вродена или придобита

Според психолозите, филолозите, етолозите и философите има спор относно причините за агресивността. Едни смятат, че тя е вродено, инстинктивно явление, а други – че този вид поведение се заучава. Спорът се води от векове и надали скоро ще се разреши. Според схващането на Жан Жак Русо например за благородния дивак (публикувано за първи път през 1762 г.) човекът е мило, щастливо и добро създание, а обществото със своите ограничения му налага да бъде агресивен и го покварява. Друга част от учените, поддържат схващането, че в естественото си състояние човекът е звяр, чиито естествени инстинкти към агресивност могат да се обуздаят или сублимират само с прилагането на мерки за опазване на обществения ред. Към привържениците на второто становище принадлежи Зигмунд Фройд. Той смята, че човек се ражда с инстинкт към смъртта – thanatos : насочен навътре и изразяващ се в наказание, което човек налага върху себе си, и в крайната си форма това наказание се превръща в самоубийство.

Адлер

При определени обстоятелства справянето с първоначалното чувство за непълноценност не е много успешно и човек може да развие комплекс за непълноценност. Най-честа причина за това са прекалените грижи и опека от страна на родителите, с което не се дава възможност на децата да се развиват и да придобиват увереност, че могат сами да се справят и да преодоляват препятствията по своя жизнен път. Като друга причина за появата на комплекс за непълноценност Адлер сочи недостатъчната грижа или отхвърляне от страна на най-близките - тогава децата не усещат любов и грижа към себе си, чувстват се нежелани. При физическа непълноценност (напр. увреждания, слабост, болест и пр.) децата също могат да развият както чувство за физическа непълноценност, така и за психична непълноценност. При благоприятно развитие комплексът за непълноценност се преодолява. Ако обаче се прекали по посока на компенсацията - при хиперкомпенсации, е възможно да се стигне другата крайност - развитие на твърде досадния за околните комплекс за превъзходство. Доста сигурно е, че ако някой непрекъснато демонстрира превъзходство над другите, вероятно се касае за един дълбоко стаен комплекс за непълноценност

Психопрофилактика на аддиктивно поведение.

На все му е известно: Причините за постъпките са желанията. Между тях различават желания произволни (собствени) и желания принудителни, възникващи от стремежа да се избегнат неуспехи и наказания за неспазване на правилата и законите на природатао на обществото. Така че, да имаш такова поведение, а не друго принуждават собствени прищевки, навици, както също и закон, морал, съвест, традиции, страх да бъдеш наказан, опасност да загубиш живота. Към принудителни постъпки подбуждат и натрапничави съвети (убедили са Ви да постъпите така – ту познати, приятели, мълвата, рекламата, четвъртата власт – средствата за масова информация) или шантажът, заплахите, исканията на други лица и т.н.

Маслоу

По природа човек е добър, но социалната среда го прави нещастен и невротичен.

Разрушителността, жестокостта, злобата не са вродени, а по-скоро „яростни реакции” , насочени против фрустрацията на потребностите, емоциите и способностите.

Не изучава недъзите и болната част на личността. Теорията му е оптимистична и вижда огромния потенциал за добро в човека. Против е изучаването на отделните поведенчески прояви, а разглежда личността като цяло – единно и неделимо.

Маслоу смята ,че у всеки човек има творчески потенциал, който се губи при универсалната социализация. Той изучава психично здравата личност , способна на себеактуализация, която е и смисъла и целта на живота. Модела му не е свързан с историческо и културно време , а биологична предопределеност , но има емпирично съдържание и операционално знание. Себеактуализацията е да превъзмогнеш ограничението на обществото, да реализираш потенциала си и поемеш отговорност за себе си. Тя означава да останеш верен на себе си , а не пасивен и повърхностен и да правиш това , което умееш най-добре.

Поведенческа и екзистенциална психология

Има отношение към предмета на психологията, който според Уотсън не трябва да е психиката, а поведението на личността. Основната задача на психологията е да се проучи поведението на живите същества, т.е. проучване реакциите на въздействие на външната среда. Обяснението е във формулата стимул-реакция. 

Според Уотсън не трябва да се обръща внимание на усещане, възприятие, желания, стремежи, мислене, защото са субективни. Отрича се самонаблюдението и основен метод е обективният метод на наблюдение.

Тези схващания се коригират частично от автори необихейвиористи. Скинър създава теория за оперативното поведение.

Обща характеристика на психоанализата и когнитивната психология

Психоанализата е свързана с името на Фройд. Означава разширение на душата, появява се на основата на психиатричната практика за лечение на психични заболявания. Според Фройд психоанализата означава:

а/ процедура за изследване на иначе трудно достъпни психични процеси;

б/ метод за лечение на невротични разстройства, които се опират на това изследване;

в/ редица придобити чрез изследване научните познания, които постепенно прерастват в нова научна дисциплина.

За психоанализата се твърди, че е:

Модел за структурата на човешката психика

Представата за човешката психика датира от Древността. Първото виждане е свързано с Платон – душата има три части – мъдрост в главата, сила и храброст в сърцето и страст в стомаха (слабините).

Според Фройд – съзнание, свързано с Аз-а; предсъзнателно – онзи материал, който трябва да бъде предаден на съзнанието и свързан с Аз-а; Супер – Аз; безсъзнателно – недостъпния до съзнанието материал, подвластен на То и Супер – Аз отчасти.

Психиката се състои от:

Основни тенденции в развитието на психологията през 21 век

Две основни тенденции, които са противоположни и предлагат оптимистично и песимистично бъдеще за психологията.

1/ Песимистично – според застъпниците на песимизма се смята, че психологията се намира в състояние на криза, която в бъдеще ще се задълбочи. Предположенията са, че психологията ще се раздели на все повече клонове, развивани от все повече школи, ще се поглъща от науки като физиологията, неврологията, социологията, в резултат ще загуби самостоятелното си място сред науките, ще изчезне като академична дисциплина и ще помогне за развитието на много практично насочени дисциплини, основаващи се на психологията, без да са психология.

Принципи на психологията като полагаща дейност

Принцип на индивидуализиране – съблюдаването на този принцип предполага единство на диагностика и индивидуалност при решаване на съответна задача както на ниво личност, така и на ниво група и общност. Този принцип не включва назидателност и проповядване, а търсене на диалогичност и сътрудничество. Индивидуализиране означава възприемане на клиента като уникално същество със свои характеристики и свойства. Индивидуализирането е право и потребност на клиента. Тъй като всеки човек е уникален, различен, следва и мерките, и интервенциите, и помощта да бъдат строго индивидуализирани.

Принцип на законност – отразява закономерната зависимост на психологичната работа като процес от съществуващите закони, кодекси, разпоредби.Това означава обстойно познаване на нормативната база, строго спазване на правилата, свързани с взаимоотношенията между психолог и клиент, подбор на законосъобразни, научно-обосновани методи, средства и форми на работа, зачитане правата на клиентите и защитаването им пред институции.Опора в социално-позитивните личностни ресурси на клиента (приемане, уважение, доверие)

Основни категории в психологията

Категориите са пределно общи понятия, отразяващи най-съществените закономерни връзки и отношения от реалната действителност и познанието за нея. Като форми на мисленето и устойчиви елементи от мисловните операции, категориите отразяват свойства и отношения от действителността и познанието в най-обща и най-концентрирана форма. Основните категории на диалектиката са: битие и съзнание, количество и качество, пространство, време, движение, причина и следствие, възможност и действителност, логично и историческо, и т.н. Неразбирането и непознаването на категориите прави невъзможно осмислянето на понятията в психологията.

Фундаменталните категории в психологията е психика. Съдържанието на това понятие се определя от развитието на естествените науки. Психиката се определя като свойство на високо организираната биологична материя, което отразява обективната реалност под формата на образи и отношения, както и под формата на мускулни двигателни реакции. С тази си функция психиката изпълнява основното си биологично значение – да адаптира организма към непрекъснати промени на външната природна и социална среда и вътрешната психо-физиологична среда на индивида. Основна функция на психиката е да регулира и управлява дейността на индивида при взаимодействието му с околния свят.

Дейностен подход в психологията

Най-популярният подход в психологията през 20 век е дейностният. Методологичната му основа е принципът за единство между външната и вътрешната дейност на човека. Същностен елемент на дейностния подход е категорията предмет на дейност. Изходен момент при изучаването на психиката и психичното развитие на човека чрез този подход е анализът на преобразуване на психическото отражение в процеса на основните предметни дейности (игра, учене, труд). В процеса на дейността се формират и функционират висшите психични функции, формира се личността. През целия си живот човек е ангажиран с някаква дейност. В индивидуално-психологически аспект (онтогенетичен) този процес започва с играта. А в исторически аспект (филогенетичен) започва с труда. При психологически анализ на дейността се разглеждат в единство субект (извършител на дейността) и обект, към който е насочена тази дейност. Дейността не е механичен сбор от външни въздействия с материални предмети, нито пък сбор от психични процеси.

Подходи в психологията

Те са свързани с отправната точка при интерпретацията на определен психологически факт. Подходите в психологията се определят от целите, от предмета на психологията, обекта, от формите на психологическата работа. За теоретиците- психолози във връзка с развитието на психиката и личността говорим за следните подходи:

• биологичен – опира се тезата за наследствеността на психиката и невъзможността тя да бъде повлияна от факторите на социалната среда;
• социологически – приема, че средата е определяща за формиране на личността и психиката и че наследствеността няма никакво значение;

Според доц. Илия Стойков подходите в социалните науки могат да бъдат определени като личностен, системно-структурен и дейностен.

Личностен подход – не може да бъде отделен от останалите, тъй като личността се разглежда като система и подсистеми, а също и като резултат от дейността. виж още

Методология и методи на психологията

Методологията е система от принципи и начини за организиране и осъществяване на теоретическата и практическата дейност на човека, а също така и учение за тази система. В различни етапи от развитието на човешката култура са се формирали и различни методологически системи, които са детерминирани от степента на социално-икономически ръст на конкретната историческа епоха. И преди всичко от степента на развитие на естествознанието. В периода на зараждане но капиталистическия строй се приемат за водещи принципите на механиката – Декарт – той задава въпроса с помощта на какви методи може да се получи ново истинско знание. За изходна предпоставка на тази теория, наречена рационалистическа методология, така се приема аксиомата за самоочевидността на истината, т.е. интуитивно самонаблюдение без търсене на допълнителни доказателства.

Предмет на психологията

Предметът на психологията е най-общо човешката психика. Предметът на психологията през различни етапи на културното развитие на човечеството е зависел от нивото на развитие на естествознанието и философията. Разглеждат се няколко етапа в определението на предмета на психологията. И въпреки че някои от определенията за предмета на психологията са остарели, те си имат привърженици и до днес.

Първи етап – свързва се с Древна Елада, най-старата представа за предмета на психологията. Основава се на религиозните представи за човека. Още от този етап се прави опит да се обясни човешката психика чрез душата. Хората на този етап не са били за съвременната представа за психиката и са смятали, че душата е нещо различно от материалния свят и че тя е в основата за разбиране на човека. Това са Аристотел, Платон, Декарт и др.

Принципи на психологията

Принципът е понятие за обозначаване на ръководните, изходните положения и идеи, върху които се обосновава теорията и практиката. Принципът се утвърждава в следствие на продължителния, научен, професионален и житейски опит. На базата на многократни повторения кристализират известни, близки до закона общовалидни истини, които стават задължителни в професията.

Експерименталните и теоретически изследвания в психологията се основават на следните принципи:

1/ принцип на детерминизма – насочен към взаимната връзка и обусловеност на нещата от материалната и духовната действителност. Методическото значение на този принцип се изразява в това, че при изследване на развитието на психиката и личността се анализират различни фактори, детерминиращи тези процеси – биологични и социални;

Място на психологията в системата на науките

Проблемът за мястото на психологията е необятен. Психологията е наука с огромна популярност. В действителност се смята, че в много отношения психологическата наука е най-старата, а като систематизирано знание е прохождаща. Има три хипотези за психологията като наука:

1/ изхожда се от хипотезата, че независимо от сложността на обективната реалност, тя е познаваема за човека, т.е. имаме теоретичен модел за познание в науката. Трябва да се помни, че този модел е винаги опростен и абстрактен, доближава се до реалността, но не е реалност.

2/ Светът, битието, познанието за тях следва да се разглежда като система от взаимно свързани подсистеми и системни елементи, като се спазва приоритет на цялото пред частите.

Трудности при изучаване на психологията

Психологията има дълга предистория и кратка история. Трудностите при изучаването са резултат от:

1/ Връзка на психологията с философията. От историята на психологията става ясно, че психологията се оформя като самостоятелна наука в 19 век като се откъсва от философията. Но откъсвайки се, тя запазва характерните черти на философията, нейната абстрактност и теоретичност. В психологията се използват доста философски категории – битие и съзнание, материално и идеално, причина и следствие и др. Философията служи като най-общ инструмент за практическа и теоретична дейност в психологията чрез методологията. Психологията запазва законите на философската логика.

Организация и провеждане на научни изследвания на юридическа прихология

Всяка наука в процеса на своето развитие разрешава последователнотри основни въпроса: 

определяне предмета и задачите на науката; изясняване на методологичните подходи и на методите за реализиране на научните изследванияпрецизиране системата на науката, т.е. основните направления за реализиране на научните изследвания.Тези въпроси имат актуално значение за психологическите науки фундаментални и приложни. Тяхното прецизиране в научно отношение се постига в процеса на самата научноизследователска работа.

Изясняването на тези въпроси в приложните клонове на психологията твърде силно се влияе от развитието на фундаменталните психологически науки – психология на личността, психология на дейността, психология на познанието, генетична психология, диференциална психология, психодиагностика и др. Всеки нов етап в развитието на тези науки е оказвал по-малко или по-голямо влияние и върху развитието на приложните клонове на психологията, в това число и на юридическата психология.

Научните постижения на психологията в края на XX-то.столетие дадоха възможност да се изяснят по-прецизно предметните области на приложните клонове на тези науки, а също така да се решат и редица важни въпроси на специализираните психологически изследвания. В това отношение в края на столетието бяха успешно решени такива важни въпроси за приложните психологически изследвания като:

Развитие на юридическата психология

Развитието и утвърждаването на приложните клонове на психологията се реализира през двадесетото столетие. Този процес се обуславя както от непрекъснато нарастващите нужди на социалната практика от психологически знания, така и от интензивното развитие на фундаменталните клонове на тази наука.

Едва ли може да има съмнение в това, че интензифицирането на социалните дейности през периода на индустриалното и постиндустриалното общество е невъзможно без използуване на постиженията на психологическата наука. Реализирането на този процес задължително преминава през развитието на приложните клонове на тази наука.

Предмет и задачи на юридическата психология

Всяка наука, изучавайки едно или друго явление от реалната действителност, се развива и усъвършенствува. Самата изследователска дейност реално води не само до натрупване на значителен изследователски опит, но и до формиране на подклонове на дадената наука, т.е. до разчленяване, до вътрешно структуриране на науката. Този процес е характерен за всички науки, в това число и за психологията.

В началния период от своето развитие психологията е наука за психичните процеси и явления, за тяхната същност и особености, за техните качествени характеристики.
Постепенно в процеса на развитието на тази наука се създават предпоставки за възникване на самостоятелни психологически науки, които изследват различни аспекти на явлението човешка психика.
В продължение на около две столетия възникват и се утвърждават такива фундаментални психологически науки, като: психология на личността, психология на дейността, психология на познанието, генетична психология, психофизиология, психокибернетика, психолингвистика, парапсихология, диференциална психология, психодиагностика и др.
Причини: Сложно обусловено явление. Неговото развитие в филогенетичен и онтогенетичен план се обуславя от различни закономерности, които се изследват от самостоятелни науки.

Юридическа психология - Иван Григоров

Наблюдава се непрекъснато разширяване на психологията като наука.

В края на столетието психологията намери много широко приложение в сферата на социалното управление, включително и при решаване на конкретни проблеми при неутрализиране на отрицателни социални явления – девиантни и деликвентни действия.
Развитието и укрепването на демократичните форми на управление реално наложи да се търсят повече и по-добри възможности за изучаване на проблемите на гражданите, включително и тези, свързани с поддържането на определен правопорядък в дадена система.
Използуването на постиженията на психологическите науки в сферата на социалното управление позволи да се обогати и усъвършенства арсеналът от средства и методи за пряко и косвено влияние върху социалните процеси и явления.

Психологическите изследвания на извършителите на престъпления.

Системните изследвания върху поведението и личностните качества на извършителите на престъпления започват преди около 150 години. И това е период, свързан с активното търсене на възможности за усъвършенстване на разследването и наказателното преследване на правонарушителите.

През този период основният проблем на изследователите и практиците е бил свързан с осигуряване на по-голяма достоверност на информацията, която се събира чрез следствените и съдебни действия. Особено внимание се отделя на възможностите за по-успешно разкриване на извършените престъпления и за преодоляване на лъжесвидетелстването

В края на 19-то и началото на 20-то столетие психолозите насочват своите усилия и към по-целенасоченото използването постиженията на психодиагностиката и психопрофилактиката при издирване на неизвестни извършители на престъпления. Оценява се ролята и значението на съдебно-психологическите експертизи за съдебна практика.

Криминална психология

От ерата на своето създаване та до ден днешен човешката цивилизация е поставена пред много предизвикателства. От тяхното изясняване  и разрешаване е зависим в значителна степен както нейното съществуване, така и нейното развитие.

 Една част от тези предизвикателства са свързани с опознаването на природната среда и използване на нейните възможности, а друга, с опознаването на самата социална среда и възможностите за регулиране на взаимоотношенията в нея. Усилията на човечеството в тези две основни направления са изиграли важна роля както за усъвършенстване на социалната практика, така и за развитието на природните и обществените науки.

Разгадаването на тайните на природната и обществената среда не е било само някакво обикновено любопитство, свързано с търсенето и откриването на повече знания за себе си и за всичко до което се е докосвал човекът. То е било и си остава жизнена необходимост за него, за неговото запознаване и развитие.

Съдебно-психологическата експертиза - проф. д-р Иван Григоров

Развитието на психологическите експертизи е силно повлияно от развитието на фундаменталните и приложните клонове на психологията. Развитието на тези науки даде възможност да получат по-прецизно изясняване основните предпоставки за пълноценното психическо и социално развитие на човешката личност. Изясняват и вътрешните психологически закономерности, които съпътстват този процес.

Развитието на приложните клонове на психологията даде възможност да се изяснят много важни психологически закономерности, свързани с трудовата и професионалната реализация на личността, с утвърждаването или неутвърждаването на социалните норми, които съпътстват този процес. На таза база съвременният психолог може точно да установи причините за възникнали отклонения в поведението и социалното реализиране на личността и да предприема адекватни мерки за тяхното преодоляване.

На базата на своята обща и специална психологическа подготовка всеки психолог може да се подготви и за съдебен психолог-експерт. За да се постигне това той трябва да получи по-задълбочени знания по следните приложни клонове на психологията:

Съдебно - психологическа експертиза

Методите на СПЕ в повечето случаи са взаимствани от общата психология, обаче някои от тях се разработват и прилагат за целите на съответната експертиза. Обикновено в рамките на конкретна СПЕ се прилага комплекс от методи,  тъй като само един от тях няма диагностичните възможности да обезпечи решаването на поставените пред експертизата въпроси. Към методите на СПЕ се отнасят:

психологическото изучаване на материалите на наказателното дело

беседата и интервюто

биографичният метод

наблюдението

психодиагностичните тестове

В материалите от наказателното дело на конкретния правонарушител се съдържа информация за неговите действия и поведение при осъществяване на съответните криминални актове. Чрез техният анализ могат да се извлекат данни относно мотивите, психическите състояния и качествата на дееца, имащи непосредствено отношение към асоциалната му активност. Тези резултати задължително трябва да бъдат сравнявани и съпоставяни с материалите получени от беседата и от интервюто, от наблюдението и от изследването. Материалите от наказателното дело могат да бъдат разделени на две основни категории:

Психологически изследвания на лишените от свобода

Особености на пенитенциарната среда  и специфика на психологическите изследвания в нея. Обща характеристика 

ИЛ във местата за лишаване от свобода имат двойствено поведение. От една страна те демонстрират толерантност и конформизъм към администрацията а от друга страна имат значителна обвързаност със затворническата субкултура. 

Налице са редица депривирани /блокирани / потребности. 

Лишените от свобода са въвлечени в множество конфликти.

Осъдените имат интензивни дисбалансирани и противоречиви преживявания , особено при постъпването и напускането на пенитенциарните заведения.  

Общуването и дейностите имат компенсаторен и заместващ характер поради съществуването на множество забрани. 

Наличие на криминална среда, която оказва силно въздействие върху осъдените. Тя влияе много силно негативно и на самите служители.

Предмет и задачи на превантивната психология

Думата prevention, преведена от английски, означава предотвратяване, предпазване. С това свое значение тя се свързва с профилактиката, която в превод от латински има същото значение. В психологическата практика обаче, двете понятия не са тъждествени.

Психопрофилактиката се отнася повече до физически характеристики на обекта спрямо, който се реализира. Психопрофилактиката се занимава с изучаването на психологичните характеристики на стреса, тревожността, алкохолизма и наркотичната зависимост, анорексията, като пряко влияещи върху психофизиологическото задрве на хората. С това приоритетно се занимават клинични, трудови и организационни психолози.

Психопревенцията е научна област, в която се разглеждат психическите характеристики на формите на отклоняващо се поведение, факторите и причините за тяхната проява и възможностите за предотвратяване разширяването на обхвата на противооществените явления в този аспект.

Психопревенцията насочва своите усилия върху поведенческите промени, устойчивите противообществени нагласи, както и личностните характеристики на хората като техни субекти.